Когато банките отпускат кредити, съществува една огромна разлика – дали отпуснатият заем е целеви или не.
При целевото кредитиране, независимо как са отпуснати средствата и по какъв начин се гарантира платежоспособността на кредитополучателя, банката следи внимателно дали парите, които е отпуснала, се използват по предназначение.
Целеви и нецелеви кредит – що е то?
Типичен пример за целево кредитиране е, когато направите ипотека и банката ви отпусне целеви заем за ремонтиране и обновяване на старо жилище или за строеж на ново. Подобен кредит може да се отпусне също така и за финансиране на довършителни дейности при имот, който не е достроен до край и все още не е годен за живеене.
Друг пример за целево кредитиране са различните програми в сферата на селското стопанство, където стриктно се следи за какво се използват отпуснатите кредити. Един друг типичен пример за целеви кредит е финансирането на различни проекти за енергийна ефективност у дома, както и отпускането на финансиране за студенти или докторанти.
Целеви заеми могат да се отпускат с цел стартиране на нов бизнес. В този случай кандидатът трябва да представи не само обезпечение, но и бизнес план, с който да покаже на банката своите сериозни намерения.
Към целевото кредитиране спада още и кредитиране, което се отпуска от банката, с цел да се рефинансира друг кредит. Характерна черта на целевите кредити е, че те обикновено се отпускат за по-дълго време, при по-добри условия и с по-атрактивни лихви, а сумите могат да са по-големи.
При нецелевото финансиране банката отпуска дадена сума пари и независимо от начина, по който кредитополучателя гарантира за своята платежоспособност, банката не следи за целевото използване на средствата, тоест кредитополучателят сам определя начина, по който най-ползотворно да употреби отпуснатите за него средства.
Нецелевите кредити могат да бъдат наречени също потребителски кредити или универсални кредити, като самото име на заема подсказва за неговия характер. Когато са в по-големи размери тези заеми много често се обезпечават с недвижима собственост. Това се нарича ипотекиране.
Обикновено нецелевите кредити се отпускат от банката в по-малки размери, а условията, при които това става, често са по-неизгодни в сравнение с целевите кредити.